Христо Димитров
БЪЛГАРИЯ И НОМАДИТЕ ДО НАЧАЛОТО НА XI ВЕК
(Средновековна библиотека 7)
Пловдив 2011, VIII+329 с., 49 ил. 
Корица: мека
Резюме: Настоящата книга разглежда последователно отношенията между прабългарите и българската държава с хуните, аварите, хазарите, маджарите и печенезите до 1018/19 г. В увода се засягат проблемите на номадизма и степените на неговото развитие и изживяване в прабългарското общество. В първа глава се посочва мястото на прабългарите в хунската номадска империя, след което се проследяват отношенията между прабългарите и аварите, а впоследствие – между Дунавска България и Аварския каганат до началото на ІХ в. Във втора глава се определя ролята на прабългарите в Тюркютския каганат, като се обръща особено внимание върху отношенията между прабългарите и хазарите, а след това и на тези между българската държава и Хазарския каганат до първите две десетилетия на ІХ в. Трета глава разглежда връзките между България и маджарите в две части: първата обхваща периода 836–896 г., а втората – първата четвърт на Х в. Последната четвърта глава засяга контактите между българите и печенезите от края на ІХ в. до самия край на Първото българско царство – през 1018/19 г. В заключението се очертават основните изводи за отношенията между България и номадите през Ранното средновековие, както и някои специфични черти на българската дипломация през този период.