Иван Божилов
ИСТОРИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
ТОМ II. ХРИСТИЯНСКА БЪЛГАРИЯ
Пловдив 2017, 620 с.
Корица: мека
Във втория том на изследването е разгледан християнският период от историята на средновековна България – от втората половина на ІХ в. до първите десетилетия на петнадесетото столетие. В отделни раздели са проследени събитията от Покръстването до залеза на Първото българско царство, периодът на византийското владичество, епохата на първите Асеневци, драматичните сто години след смъртта на Иван ІІ Асен и пропадането на средновековното българско царство, започнало през втората половина на четиринадесетото столетие.

Иван Божилов
ИСТОРИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
ТОМ I. ВАРВАРСКА БЪЛГАРИЯ
Пловдив 2017, 440 с.
Корица: мека
Първият том на изследването е посветен на езическия период от съществуването на средновековна България. В пространното философско-историческо въведение са разгледани основни теоретични проблеми на българската средновековна история. Отделен раздел се занимава с Византия и съседните на империята варварски народи. Българската проблематика е разгледана в четири глави, посветени на ранната българска история, времето на Аспарух, кризата през VІІІ в. и завоеванията на първите владетели от т.нар. Крумова династия, управлявали България до средата на деветото столетие.

Ангел Николов, Тина Георгиева, Йоанна Бенчева (съст.)
РУСИЯ, АТОН И РИЛСКИЯТ МАНАСТИР (XI – НАЧАЛОТО НА ХХ В.). СБОРНИК ДОКУМЕНТИ
Пловдив 2016, XVI+259 с.
Корица: мека
В настоящата книга е представена една богата колекция от български и чуждестранни писмени свидетелства за духовните, политическите и културните връзки на Русия и руското общество с Атон и Рилския манастир от XI до началото на ХХ в. Сборникът е предназначен както за изследователи и студенти, така и за по-широка читателска публика.

Ирина Шопова
КУЛТЪТ НА ДИОНИС В ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ ПО ЕПИГРАФСКИ ДАННИ (I–III ВЕК)
Пловдив 2017, VIII+227 с., 53 ил.
Корица: мека
Настоящата книга запознава читателите с епиграфските паметници за култа на Дионис в днешните български земи, датирани в периода I–III век. Анализът на епиграфския изворов материал позволява да се проследи развитието и да се откроят специфичните характеристики на Дионисовия култ в границите на провинциите Долна Мизия и Тракия, да се очертаят различията в култа в градските и извънградските територии и да се направи типологизация на божеството, като се отговори на въпросите дали съществува „селски“ и „градски“ Дионис в тракийските римски провинции, дали съществува „тракийски“, „гръцки“ и „римски“ Дионис в земите на траките през епохата на Принципата и къде се среща – във вътрешността на провинциите, в западнопонтийските полиси или в римските военни и градски центрове.

Снежана Ракова и Пенка Данова
БЕНЕДЕТО РАМБЕРТИ И ДАНИЕЛО ЛУДОВИЗИ:
ДВАМА ВЕНЕЦИАНСКИ ПРАТЕНИЦИ В КОНСТАНТИНОПОЛ ПРЕЗ 1534 ГОДИНА
ISBN13: 978–954–8536–19–6
Пловдив 2016, VIII, 329 стр.
Корица: мека
Резюме: През януари 1534 г. от Венеция за Константинопол отплава извънредно пратеничество. То е натоварено с деликатна дипломатическа задача, от чието решаване зависи съхраняването на мира между Османската империя и Венецианската република. С тази мисия са свързани текстовете, които Снежана Ракова и Пенка Данова представят на българската публика. Книгата съдържа в оригинал и в превод „Три книги по турските неща“ на Бенедето Рамберти и заключителния доклад (релация) на братовчед му Даниело Лудовизи от мисията при Сюлейман Великолепни. Към тях е добавен и „Трактат за службите при двора на султана“, написан от османския велможа Юнус бей. Авторките са извървели дългия път от разчитането на ръкописите и сравняването им с преписи и печатни издания, за да разкрият – в този конкретен случай – механизмите на създаване на венецианските дипломатически документи. В студиите към тях читателят ще открие сведения за житейския път на двамата венецианци, както и за политическия и духовния климат, в който се осъществява пътуването им от Венеция до Константинопол.

Ангел Николов
МЕЖДУ РИМ И КОНСТАНТИНОПОЛ: 
ИЗ АНТИКАТОЛИЧЕСКАТА ЛИТЕРАТУРА В БЪЛГАРИЯ И СЛАВЯНСКИЯ ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ (XI–XVII В.)
ISBN13: 978–954–8536–20–2
София 2016, VIII, 353 стр.
Корица: мека
Резюме: Монографията „Между Рим и Константинопол: Из антикатолическата литература в България и славянския православен свят (XI–XVII в.)“ има за цел да да разкрие през призмата на средновековната славянска „антилатинска“ литература значимото място на България в конфесионалното противопоставяне между православния Изток и католическия Запад през столетията след Великата схизма от 1054 г. Редица от анализираните и публикувани полемични текстове се издават за пръв път въз основа на преписи от XIV–XVII в. в ръкописи от книгохранилища в България, Сърбия, Атон, Румъния, Русия и Полша.

БЪЛГАРСКИЯТ ЗЛАТЕН ВЕК. СБОРНИК В ЧЕСТ НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893–927)
съставители: Васил Гюзелев, Илия Г. Илиев и Кирил Ненов
ISBN13: 978–954–8536–18–9
Пловдив 2015, xiii, 573 стр.
Корица: мека
Резюме: Появата на настоящия сборник с изследвания на български медиевисти (историци, филолози и археолози) и извори за цар Симеон Велики и неговия забележителен Златен век на българската книжовност е продиктувана, от една страна, от отбелязването на една голяма годишнина – 1150 години от неговото рождение (864/5 г.). От друга страна, той цели да покаже напредъка на нашата медиевистика в изследването на Симеоновия век и промяната на нейната концепция за този период. Защото не може да има съмнения, че значимостта на този български владетел се изразява не толкова в неговите победи по бранните поля и териториални завоевания, не толкова в стремежа му да завладее Цариград и да седне на трона на византийските василевси, а най-вече в усилията му да бъде обновител в културното развитие на българското общество и създател на една нова цивилизация в средновековна Европа – Преславската, превърнала се в модел за историческо развитие и на други славянски държави през Средновековието.

Съдържание:

Уводни думи xi
Изследвания 1
Иван Божилов, Цар Симеон Велики: от „варварската“ държава
до християнското царство 3
† Станчо Ваклинов, Втората българска столица Преслав 49
Иван Йорданов, Печатите на цар Симеон І Велики 77
Васил Гюзелев, Кавханите и ичиргу боилите при цар Симеон Велики 115
Илия Γ. Илиев, Свети Климент Охридски и цар Симеон Велики 131
Ангел Николов, „Великият между царете“. Изграждане и утвърждаване на българската царска институция през управлението на Симеон I 149
Десислава Найденова, Правни текстове в средновековна България (IX–X в.) 189
Аделина Ангушева–Нина Гагова–Анисава Милтенова–
Татяна Славова–Ана Стойкова, Книжовността по времето на цар Симеон 213
Мария Йовчева, Златният век на старобългарската химнография 277
Милияна Каймакамова, Световната история в пропагандната политика на цар Симеон Велики и развитието на българската хронография 301
Петър Ангелов, Образът на цар Симеон във византийската книжнина 331
Лиляна Симеонова, Българо-византийската търговия в навечерието на 913 г. 347
Красимир С. Кръстев, България, Византия и Арабският свят при царуването на Симеон І Велики 361
Извори 379

Васил Гюзелев
„БЯХ В ТРИ СТРАНИ, КОИТО И ТРИТЕ СЕ КАЗВАТ БЪЛГАРИЯ“. ГЕОГРАФСКО-ПЪТЕПИСНИ СЪЧИНЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ОТ XV ВЕК
ISBN13: 978–954–8536–11–0
Пловдив 2014, viii, 297 стр.
Корица: мека
Резюме: Настоящата антология включва преводи на общо 47 съчинения (пътеписи и дневници, географски описания, итинерари, портулани, трактати, слова, повести и различни други); те съдържат в себе си пространни или кратки сведения за българските земи и обитаващото ги население през XV век. Написани са от различни по етническа, верска и държавна принадлежност автори (българи, италианци, испанци, византийци, араби, французи, руснаци, унгарци, немци, сърби и др.). Тяхното предназначение е да представят състоянието на българските земи и положението на българите през това столетие, а също така и да допълнят и обогатят сведенията на документите и историческите съчинения за този твърде важен период от българското минало.

Иван Божилов
БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ПРЕЗ 14. ВЕК. СТРУКТУРА И ПРОСОПОГРАФИЯ
ISBN13: 978–954–8536–15–8
Пловдив 2014, viii, 353 стр.
Корица: мека
Резюме: Настоящата книга е плод на дългогодишна изследователска дейност върху социалната организация и нейния състав в България през 14. век. Събраната информация позволява да се добие представа за хоризонталната и вертикална структура на обществото, за връзките, които са създавали една общност. Книгата съдържа просопографски каталог, който включва имената на 507 личности. Данните от него изграждат реална представа за хората на властта, за тези, които са управлявали държавата и са воювали, за да защитават останалите; за служителите на Църквата и за монашеството; за людете, които са създавали културата на българите и в същото време са били част от институциите; за тези, които със своя труд са изхранвали другите; за хората извън обществото – дисидентите.

БАЛКАНИТЕ И СВЕТЪТ: MODUS CONCURRANDI
София 2014, 300 стр., 20 ил.
Корица: мека
СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор
Добриела Котова. Античните автори и портретът на един тракийски владетел: Котис I

Eric de Sena. Perceptions in Rome of Natives in the Roman Balkans, 1st – 2nd Centuries AD

Камен Димитров. Novae (Moesia II) в 346/8–378 г. Монетни находки и история

Златомира Герджикова. Църквата и азилното право (ІV – средата на V в.)

Юлия Златкова. Женският религиозен патронаж и благотворителност през Късната античност

Ваня Лозанова-Станчева. Сакралности и свещени места във Византион: античен текст в средновековен/християнски контекст

Елена Статева. „Тълкувание Даниилово”: българският сценарий за „края на света“ (X в.)

Елена Койчева. Константинопол в географските представи на Запада (края на ХІ – началото на ХІІІ в.)

Димитър Димитров. Аспекти на венецианско-генуезкото присъствие по Западното Черноморие през ХІІІ–ХV в. 

Владислав Иванов. Възникването на „гръцкия” проект на ордена на св. Йоан Йерусалимски и неговите политически аспекти (1353–1404 г.)

Ивайла Попова. Балканите и Западът – примери за взаимодействия и конфликти от XIV–XV в.: случаят на Модон (Метони) 

Станоје Бојанин. Константин Философ Костенечки и средњовековна медицина

В. Обрешков. Към изясняването на личността на Сеидия от „Житието на Стефан Лазаревич”

Пенка Данова. „История на Европа“ на Пиерфранческо Джамбулари и познанието за Средновековна България
Снежанка Ракова-Маринкьова. Феликс Петанчич, Буда и Венеция: интересът към Османската империя в началото на ХVІ в.

Лиляна Симеонова. Антични и късноантични паметници в османски Константинопол: „начин на употреба”

Недељко Радосављевић. Европски утицаји на српско друштво у време формирања модерне државе

Евгения Давидова. По пътя на бакъра: из географските простори на балканските търговци през XIX в.

Стоянка Кендерова. Участниците в „Ломското съзаклятие” пред турския съд – 1868 г. (Документи от турските държавни архиви)

Рая Заимова. Жул Мишле и неговата „Антология“ или за един прочит на историята през XIX в.